(Нова - ДВ, бр. 4 от 1999 г.)

Чл. 106. (1) Съгласно препоръките на Групата на експертите по стандартизация на географските имена към ООН относно предаването на тези имена от страните с нелатинска писменост гръцките географски имена в примерите се изписват на латиница в съответствие с приетата от ООН система за предаване на гръцките букви с латински.

(2) Правилата от тази глава се отнасят и за гръцките географски имена в Кипър.

Чл. 107. Гласните в гръцкия език се предават на български в съответствие с тяхното произношение, а именно:

1. гласната [a], в гръцкия език a (алфа), отбелязвана при транслитерацията на латиница с а, се транскрибира на български с а; напр. (AgalЬV-Agalas-Агалас; KatarrЬkthV-Katarraktis-Катарактис);

2. гласната [е], изписвана на гръцки език с e (епсилон) или с буквеното съчетание ai (алфа-йота), в латински се транслитерира с буквата е или с буквеното съчетание ai, на български с буквата е; напр. (Elika-Elika-Елика, Aridaia-Aridaia-Аридеа);

3. гласната [i], изписвана на гръцки език с буквите i (йота), h (ита), u (ипсилон) и с буквените съчетания ei (епсилон-йота), oi (омикрон-йота), ui (ипсилон-йота) и hu (ита-ипсилон), е с графични латински съответствия i, i, y, ei, oi, yi и iy, а на български се предава с буквата и; напр. (Stulida-Stylida-Стилида, MЬni-Mani-Мани, KэJhra-Kythira-Китира, EidomЭnh-Eidomeni-Идомени, Oitulon-Oitylon-Итилон, Udra-Ydra-Идра);

4. гласната [o], изписвана на гръцки език с буквите o (омикрон) и w (омега), на латински се изписва съответно с буквите о и ф, а на български (и в двата случая)-с о; напр. (GlЬroV- Glaros-Гларос, PlwmЬri-Plomari-Пломари, WrwpуV-Oropos-Оропос);

5. гласната [u], изписвана на гръцки език със съчетанието оu (омикрон-ипсилон), се представя с латинското буквено съчетание ou, а на български се изписва с графемата у; напр. (LoutrЬki-Loutraki-Лутраки, NЬousa-Naousa-Науса).

Чл. 108. Двугласните, изписвани на гръцки език с Ьu (алфа и ипсилон) и с eu (епсилон и ипсилон), се изписват на латиница av и ev или af и ef, а на български език се предават, както следва:

1. пред звучни съгласни и пред гласни-съответно с ав и ев; напр. (YeudЬV-Psevdas-Псевдас, KlaudiЬ-Klavdia-Клавдя);

2. пред беззвучни съгласни-съответно с аф и еф; напр. (NautЯloV-Naftilos-Нафтилос, LЭukara-Lefkara-Лефкара).

Чл. 109. (1) Дифтонгите в гръцките географски имена се предават по следния начин:

1. низходящи дифтонги, състоящи се от гласен звук и йот, имат следните съответствия на латински и български:

а) [ai]-ai-ai -ай; напр. (NerЬida-Neraida-Нерайда);

б) [ei]-ei-ei-ей; напр. (BracnЭika-Vrachneika-Врахнейка);

в) [oi]-oi-oi -ой; напр. (DoъrЬnh-Doirani-Дойрани);

г) [ui]-oui-oui-уй;

2. възходящи дифтонги, състоящи се от йот и гласна, имат следните буквени съответствия на латински и български:

а) [ii]-iпi-ii-ии; напр. (Бgioi DЭka-Agioi Deka-Агии Дека);

б) [ie]-iе-ie-ие; напр. (AmmadiЭV-Ammadies-Амадиес);

в) [io]-iw-io-йо, ьо; напр. (IwЬnnina-Iфannina-Йоанина);

io-io; напр. (AuliюteV-Avliotes-Авльотес);

г) [iu]-iпu-iou-ю; напр. (Anadioэ-Anadiou-Анадю);

д) [ia]-iб, iЬ, uЬ-ia-я; напр. (Asteroэsia-Asterousia-Астеруся, MaJiЬthV-Mathiatis-Матятис, LeptokaruЬ-Leptokarya-Лептокаря, NЯata-Niata-Нята).

(2) При предаване на дифтонгите в краесловие се взема предвид и гръцкото словообразуване, поради което и в българската транскрипция се налагат паралелните окончания -Њ/-єя и -ьт/-єо, в зависимост от ударението, което в гръцкия език задължително се пише навсякъде. Например:

ShteЯa-Sitia-Сития;

LamЯa-Lamia-Ламия;

TroЯa-Troia-Троя;

AgЯa Napa-Agia Napa-Агия Напа;

LeibadiЬ-Leivadia-Ливадя;

PlataniЬ-Platania-Платаня;

Elediу-Eledio-Eледьо;

KipourgeЯo-Kipourgeio-Кипургио.

(3) Гръцките окончания -io(n), -ioV се запазват в българския език. Напр. (SЯgrion-Sigrion-Сигрион, AgrЯnio-Agrinio-Агринио, AgioV EusJЬtioV-Agios Efstathatios-Агиос Ефстатиос).

(4) Типичните гръцки окончания -ea, -eo, -eoV, се запазват в българския език, т.е -еа, -ео, -еос. Напр. (KalliJЭa-Kallithea-Калитеа, NЭo Ikуnio-Neo Ikonio-Нео Иконио, NЭoV MarmarЬV-Neos Marmaras-Неос Мармарас).

Чл. 110. Гръцките съгласни се предават в съответствие с тяхното произношение и според възможностите на съвременния български книжовен език, както следва:

1. съгласната [v], в гръцки език b (вита), латинско графично съответствие v, се предава на български с в; напр. (ИmboloV-Emvolos-Eмволос, MonembasЯa-Monemvasia-Монемвасия);

2. съгласната [g], в гръцки език g (гама), латинска графема g, се предава на български с г; напр. (GЭri-Geri-Гери; Бgra-Agra-Агра);

3. съгласната [d], в гръцки език d (делта), латинско транслитериране с d, се предава на български с д; напр. (KardЬmula-Kardamyla-Кардамила, DЯstomo-Distomo-Дистомо);

4. съгласната [z], в гръцки език z (зита), с латинско графично съответствие z, се предава на български със з; напр. (Zэgi-Zygi-Зиги, PrЭbeza-Preveza-Превеза);

5. съгласната [q], в гръцки език q (тита), се предава на латиница с th, а българското съответствие е т; напр. (qЬsoV-Thasos-Тасос, Baqэ-Vathy-Вати);

6. съгласната [k], в гръцки език k (капа), се предава на латински с k, а на български-с к; напр. (KabЬla-Kavala-Кавала, MakrinЯtsa-Makrinitsa-Макриница);

7. съгласната [l], в гръцки език l (ламбда), има графично латинско съответствие l, а българското е л; напр. (Loэtsa-Loutsa-Луца, BЯlia-Vilia-Виля);

8. съгласната [m], в гръцки език m (ми), има латинско графично съответствие m, а българското е м; напр. (MЭgara-Megara-Мегара, BЬmmoV-Vammos-Вамос);

9. съгласната [n], в гръцки език n (ни), се предава на латински с n, а на български- с н; напр. (BelestЯno-Velestino-Велестино, NigrЯta-Nigrita-Нигрита);

10. съгласната [ks], в гръцки език x (кси), латинска графема х, се предава на български с кс; напр. (XЬnqh-Xanthi-Ксанти, Xulуkastro-Xylokastro-Ксилокастро);

11. съгласната [p], в гръцкия език p (пи), с латинско графично съответствие p, се предава на български с п; напр. (PalamЬV-Palamas-Паламас, SkуpeloV-Skopelos-Скопелос);

12. съгласната [r], в гръцкия език r (ро), на латински има графично съответствие r, а на български-р; напр. (RуdoV-Rodos-Родос, KarpasЯa-Karpasia-Карпасия);

13. съгласната [s], в гръцкия език s (сигма)-в начало и средисловие, и V-само в краесловие, се предава на латински с s, а на български, както следва:

а) пред звучни съгласни b, g, d-и пред l, m, n, r се озвучава, което на български се предава със з; напр. (AsgЬta-Asgata-Азгата);

б) във всички останали случаи пишем с; напр. (SЬmoV-Samos-Самос, SkэroV-Skyros-Скирос, SpЬta-Spata-Спата, Soэda-Souda-Суда);

14. съгласната [t], в гръцкия език t (таф), има графични съответствия в латински t, а в българския-т; напр. (TarsуV-Tarsos-Тарсос, Stэra-Styra-Стира);

15. съгласната [f], в гръцкия език j (фи), има латинско графично съответствие f, а българското е ф; напр. (FЬrsala-Farsala-Фарсала, SЯjnoV-Sifnos-Сифнос);

16. съгласната [x], в гръцкия език c (хи), се предава на латински с ch, а на български-с х; напр. (CЯoV-Chios-Хиос, CasiЬ-Chasia- Хася);

17. съгласната [ps], в гръцкия език y (пси), има графично латинско съответствие буквосъчетанието ps, а на български език-буквосъчетанието пс; напр. (YaJoэra-Psathoura-Псатура).

Чл. 111. Двойните съгласни в гръцките гео-графски имена се предават на български език опростено-с една съгласна. В редки случаи се изписват и двете съгласни, когато имат смислоразличителна функция. Напр. (Kissoэsa-Kissousa-Кисуса).

Чл. 112. Буквените съчетания в гръцките гео-графски имена се предават съгласно следните правила:

1. съчетанието gk (гама капа), изписано с латинските букви gk, в начална позиция се предава на български с г; напр. (Gkiюna-Gkiona- Гьона);

2. в средисловие съчетанията gg (гама гама), gk (гама капа) и gc (гама хи), изписвани съответно с латинските букви ng, nk и nx, се предават на български език съответно с нг, г (много рядко нк) и с нх; напр. (Aggelюna-Angelona-Ангелона, BragkiЬna-Vragkiana-Врагяна, MatarЬgka-Mataragka-Матарага, SigcЬri-Sinchari-Синхари);

3. съчетанието mp (ми пи), изписвано с латинските букви mp, се предава на български език в зависимост от позицията си в думата:

а) в начална позиция-с б; напр. (MprЬloV-Bralos-Бралос);

б) в средисловие-с мб, мп или б според произнасянето му; напр. (KЬmpoV-Kampos-Камбос, ТlumpoV-Olimpos-Олимп (гръцкият изговор е Олимбос), Barumpтmph-Varympompi- Варибоби);

4. съчетанието nt (ни таф), изписвано с латинските букви nt, в начална позиция се предава на български език с д, а в средисловие-с нд или нт, в зависимост от произнасянето му; напр. (AntЯkura-Antikyra-Андикира, Mantoэdi (on)-Mantoudi(on)-Мантуди(он);

5. съчетанието фу (таф сигма), изписвано с латинските букви ts, се предава на български език с ц; напр. (TsЭri-Tseri-Цери);

6. съчетанието фж (таф зита), изписвано с латинските букви tz, се предава на български език с дз; напр. (TzЭna-Tzena-Дзена).

Чл. 113. Номенклатурните географски термини се предават в съответствие с изискванията на чл. 14. Напр. (AigЬioi nhsoi-Aigaioi nisoi-Егейски острови, MegЬlh PrЭspa-Megali Prespa-Голямо Преспанско езеро, KorinJiakуV kуlpoV-Korinthiakos kolpos-Коринтски залив).